Автор: Миряна Атанасова Вълчева, управител на „КОНСЕНС-М“ – Управление на етажна собственост
Време за четене: 45 секунди
Сълнчев февруарски ден. Телефонно обаждане от непозната дама: „Здравейте! Разбрах, че в съседния вход вие сте професионалният им домоуправител. Имаме нужда от домоуправител. Удобно ли е да се срещнем?“
На срещата разбирам какъв е проблемът – над 40-годишна сграда с течащ покрив, асансьор за ремонт, срутена входна козирка, неработещи звънци, стара дограма. Тук живеят както млади собственици, така и възрастни, които поради ниският си доход са възпрепядствали поддръжката на входа.
В процеса по насрочване на първото общо събрание чувам често срещани притеснения: „Едва ли ще се справите с този вход, тук оправия няма.“, които думи, разбира се, ме мотивират още повече.
Първото общо събрание на етажната собственост. За изненада на живущите, в уреченият час се събират повече от двадесет човека от 9-етажната сграда. Предупреждавам ги, че събранието ще продължи над 2 часа, затова не бива да се разсейват с междусъседски разговори, които са извън обявеният дневен ред.
Винаги първите събрания са физически и психически изтощителни. Изчита се пред общото събрание, а ако се налага се предоговаря договор, изготвя се годишен бюджет, определят се всички видове такси, разяснява се специалната банкова сметка.. След закриване на събранието остават няколко човека с допълнителни въпроси. Виждам, че хората са със смесени чувства, но съм удовлетворена, защото съм успяла да посея малкото зрънце промяна. Не очаквам от тях сляпо да вярват на думите ми – на хората им трябват резултати.
С този вход започвам да работя с обявени отделни продажби на три апартамента. Едната сделка се изповяда още първият месец. Когато се срещнах с продавача, думите му бяха: „Защо не се появихте по-рано, щях да си продам имота на по-висока цена.“ Собственичката на другият апартамент ми се оплака, че купувачите още с влизането във входа и срещата им с вида на общите части, се отказвали да се качат по-нагоре за оглед… * Към настоящем и трите апартамента са с нови собственици.
Дейността по управление на етажната собственост не е едностранна, напротив – това е изцяло екипна работа. Поела щафетата на отговорността и повярвала в хората, давам три- четири месеца опознаване и адаптация с професионалният домоуправител. Налага се да видя на какво ниво е мотивацаията им за промяна.
Още първият месец дават отлични резултати. Ниво на събираемост 96,8% . при вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ по 13,00 лева на месец.
След няколко месеца, при задържано високо ниво на събираемост, можем да пристъпим към голямата крачка – ново събрание, на което да гласуват бюджет за четири на брой сериозни и скъпи ремонта на общите части, които да се осъществят в максимално кратък срок – до септември тази година.
Когато хората са активни в действията си по промяна, с всеки изминал ден се доближават все повече до нея. Ремонтните дейности по общите части в тази етажна собственост към момента са в ход.
Имат нова входна врата и ново звънчево табло, а след няколко седмици ще си имат изцяло ремонтиран покрив с двупластова посипка с руски материали, изградена нова входна козирка и обновени стени.
От погледа на управител мога ви споделя, че удовлетворението от добре свършената работа идва, когато поемеш предизвикателството да организираш възобновяването на порутени общи части и участваш в целия процес от сблъсъка с отчаянието в хората до усмивките им при вида на резултатите. И това е напълно възможно, когато доверието между собственици и домоуправител е налице.