Приблизително време за четене: 2 минути
Уверих се, че проблемът на собствениците съвсем не е, че нямат финансова възможност да погасяват ежемесечните си задължения по поддръжката на сградата. Напротив, към момента в България в сравнение с други европейски държави, например Испания, заплащат ¼ по-ниски вноски, докато минималната ни работна заплата, съпоставена с тяхната е ½ по-ниска, а цените на имотите са приблизително еднакви.
Българинът е имотен и това се оказва основният проблем за етажните съсобственици.
Изненадващо звучи, нали?
Във всяка сграда собствениците се делят на два вида: обитаващи имота си и необитаващи – ще ги нарека Инвеститор. Очевидно е, че за тези, които живеят в конкретното жилище, то им е постоянното, а може би и единственото. Същите са ежедневно засегнати с проблемите по сградата – мръсотия, нефункциониращ асансьор, счупен прозорец, шум от наематели и какво ли още не. Живущите са принудени да полагат в пъти по-големи усилия за поддръжката на общото имущество, защото сякаш те са по-заинтересованите, понеже това е техният дом. Това са собствениците, които искат да запазят имуществото си в приличен вид.
А Инвеститорът? На него изглежда не му пука особено, често той е оставил един пустеещ апартамент след себе си. Него трябва да го молим да упълномощи някого, за да се представи необходимият кворум за провеждане на общо събрание, иначе такова няма да се състои в същия ден или ще се спори, че малко хора са взели важно решение. Него трябва да го търсим, за да му напомним, че дължи пари на етажната собственост ( събирачи на пари ). На него индивидуално трябва да му разясняваме приетите решения от ОС и да водим дискусия повторно защо са взети тези решения. Същият трябва да го издирваме, защото с години нехае за имуществото си. И всичко това отново пада в тежест и за сметка на живущите в сградата.
Достатъчно е 25% от обектите да са на Инвеститори и на сградата й личи както визуално, така и в сърцевината, защото постоянно обитаващите започват да се чувстват глупаво и нямат желание безкрайно да плащат вместо тях. Във Варна има много такива сгради, може би, защото града е курортен и се пази за летуване.
Тук мога смело да заявя, че сам Инвеститорът сваля цената на имота си (оксиморон). Дали се чувства глупаво? Тъжното е, че не обеднява само той, ами повлича и останалите собственици, които осъзнават, че домът започва от входната врата на сградата, а не от прага на апартамента.
Много често в този момент бива потърсен професионалният домоуправител. Сякаш той е Манна небесна и може да върши чудеса!
Съжалявам, че ще ви разочаровам, но е важно да не се заблуждаваме.
Управителят-търговец работи с ресурса, който му се предостави от активните собственици и със средствата, с които етажната собственост разполага, и разбира се със законодателството, което е изключително процедурно в областта на етажната собственост или иначе казано, за да може да се издири и осъди един длъжник към ЕС, то са необходими 5 предпоставки:
1. Спазване на процедурата по свикване и провеждане на общо събрание: съставяне на комплекта от 3 вида протоколи, покана и съобщение, защото от тях текат преклузивни срокове;
2. Представяне на изискуемият кворум, коректно попълване на присъственият списък;
3. Приемане на законосъобразни решения, т.е. такива, които са в компетенцията на общото събрание;
4. Бюджет от минимум 450, 00 лева адвокатски хонорар и съдебни разходи в районен съд;
5. Търпение.
Натрупано задължение, което е над 3 години може да бъде погасено по давност с искане на длъжника.
И добрата новина:
Влязоха в сила измененията на Закона за управление на етажната собственост, съгласно които собствениците на пустеещи имоти биват задължени да участват в поддръжката, така както 1 обитател. Те трябва да заплащат за електроенергия, такса поддръжка асансьор, почистване, вода, изобщо всички ежемесечни разходи. Кворумът за провеждане на общо събрание е по-нисък, а също така може да се гласува неприсъствено. Собствениците на апартаменти на 1-ви и 2-ри жилищен етаж ще участват в разходите за асансьор, независимо дали го ползват.
Намалянето на процентното участие на идеални части в ОС и неприсъственото гласуване дават лъч светлина, че етажната собственост ще разполага с лишени от пороци приложения на протоколи (например присъственият списък), които в съда се гледат „под лупа“, а справедливото решение за преразпределение на месечните разходи за управление и поддръжка на общите части ще мотивира постоянно живущите в сградата да не се отказват под предлога, че плащат вместо Инвеститора.
В заключение ще се обърна към заинтересованите за имотите си към здравомислещите собственици: Когато се срещнете с длъжник към ЕС, напомнете му да се свърже с домоуправителя и му дайте или му вземете контакт, не го разминавайте сърдито. Във всеки удобен момент бъдете мотивирано активни!
Заедно по-добри!